Когато си самотен родител цялото непрежение пада върху теб. Това какво е детето ти.. какво прави то.. дали учи или не.. как се държи с хората.. и накрая цялата вина е за теб.. дори собственият ти баща те обвинява .. а помощ от никой.. и просто не е честно.. Правя всичко по силите .. да се грижа за него. Да го уча да е добър човек. Да е щастлив. Да учи думи да пише цифри и букви.. да помага у дома. И така нататък.. И ако не се справям добре.. аз съм просто човек..
Защо целият ми живот е такъв? Винаги във всичко давам всичко от себе си. И никога не е достатъчно. Каквото и да направя никога за нищо не е достатъчно.
Ужасна дъщеря. Ужасна приятелка. Ужасен родител. Ужасна работничка. Ужасно гадже. Ужасна домакиня.
Каквото и да правя дори собственият ми баща не е доволен от мен, а аз наистина помалагм усилия и то много. Целият ми живот до сега е бил такъв.
И сякаш каквото и да сторя.. никога няма да бъда достатъчно добра за нищо и никого.